Преговори & Медиация
Медиацията е метод за алтернативно разрешаване на спорове (АРС).
Това е структуриран, интерактивен процес,
в който една безпристрастна трета страна подпомага спорещите страни за извънсъдебно разрешаване на конфликта чрез използването на специализирана комуникация и техники за преговори.
Медиацията в България е правно регламентирана със
Закона за медиацията и Гражданско-процесуалния кодекс.
Процедурата започва по инициатива на някоя или на двете страни по спора, по предложение на съд или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване.
В тези случаи и двете спорещи страни трябва да изразят съгласие за участие в процедура по медиация, както и да се явят доброволно за провеждането й.
Участници в процедурата по медиация са медиатор, спорещи страни, адвокати и други експерти, които се насърчават да участват активно в процеса.
Целта на медиацията е да се постигне взаимно приемливо за страните споразумение, вместо всяка от тях да се опитва да „спечели“. Медиацията е с фокус към спорещите страни и техните потребности, права и интереси.
Ако спорещите страни разбират своите приоритети, имат ясни цели и си поставят реалистични очаквания, те могат да достигнат до справедливо и взаимно изгодно решение.
Медиацията се провежда от правоспособен медиатор или екип от сертифицирани медиатори при спазване на определена последователност от действия, разговори и обсъждане на спорните въпроси и възможностите за разрешаването им.
Медиаторът е обучен да бъде ефективен при подпомагането на страните за намиране на удовлетворяващи извънсъдебни решения.
Висококвалифицираните медиатори на HUMAN-A-CONSULT винаги:
Превърнахме в основен принцип и подход нашата максима:
„Твоята гледна точка има значение“
Медиаторите обаче НЕ предлагаме правни съвети по спора, НЕ вземаме решения вместо спорещите страни и НЕ принуждаваме участниците да правят компромиси, както и НЕ издаваме обвързващи мнения или становища, засягащи участниците в процедурата по медиация.
Процедурата по медиация има множество предимства:
Медиацията позволява на страните да се съсредоточат върху основните обстоятелства, допринесли за спора,
вместо върху правните въпроси. Медиацията не търси истината, грешката или вината,
не се фокусира върху това коя страна е права, целта е да се намери взаимно приемливо и удовлетворяващо решение.
Според българското законодателство медиацията е алтернативен метод за разрешаване на спорове и е доброволна. С измененията в Закона за медиацията и Гражданския процесуален кодекс, приети през февруари 2023 г. (Държавен вестник, бр. 11 от 2023 г.), за първи път в България се въвежда задължителната медиация по висящи съдебни дела. Новите правила за задължителна съдебна медиация влизат в сила от 1 юли 2024 г.
Важно е да отбележим, че разпоредбите, въвеждащи задължителна медиация не засягат всички спорове, а само изчерпателно изброените в чл. 140а от ГПК, които са обособени в две големи групи:
- разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
- парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
- делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата;
- изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
- изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
- отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.
За споровете от тази група, медиацията е задължителна по силата на закона и когато е предявен иск или искане по такъв спор, съдът ще задължава страните да участват в първа среща по медиация, без да има право на преценка.
Изключенията от това правило са изчерпателно изброени в чл.140а aл. 4 от ГПК (при признание на иска; когато страна по делото е държавата или държавно учреждение или потребител; ако по делото са представени убедителни доказателства за извършено насилие над страна по делото от насрещната страна).
- развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
- разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
- изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
- разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
- определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс;
- издръжка;
- парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
- съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
- собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
- възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
- защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
- защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.
Извън приложното поле на задължителната медиация са и всички спорове, които не попадат в предметния обхват на чл.140а от ГПК или цената на иска надхвърля посочените прагове, както и спорове /независимо от предмета им/, които не са предмет на висящо съдебно производство. Такива спорове могат да бъдат предмет на медиация по инициатива на страните, като за процедурата по медиация в тези случаи не се прилагат ограниченията, предвидени за задължителната съдебна медиация.